Разреши ми до тебе да седна, море

ще ти разкажа за моята страст,

как тайнствен любовник ме следва в съня,

безкрайно различен от сухата пустош.

В света му потапям се, свободен и мокър,

дълбок и опасен, но силен магнит е,

не мога от него сама да изплувам...

Не се ли досети, това че си ти,

горделиво, надменно, безпощадно море?

Безсрамен любовник, флиртуваш със всички,

а после в любов ти се вричат до гроб.

Нямаш ли срам и мъничко скрупули,

не спираш пред възраст, не подбираш и пол?

Бризът разнася парфюма ти тежък,

влажна прегръдка е той,

създава усещане за страстно докосване,

за чувствена близост, за лека вълна.

По брега ще престъпвам, целувай краката ми,

плавно навлизам във твоята паст,

обгръщай ме нежно, с прегръдки солени,

вълните разплисквай в лицето ми,

шепнейки тайнствени думи.

Отпускам се в теб, разкрий дълбините си,

води ме в посоката твоя,

срещни ме с живота си,

подводен и таен, пълен с красива обител.

Разнеси ме със мидите,

разлюлей водораслите,

изпрати пасаж риби насреща,

събуди раковините, разбутай медузите,

разгърни се на нашата среща!

Аз ще изплувам, но не и душата ми,

под владение твое остава, взе любовта ми,

зари я на дъното, в пясъка,

пази я до другата среща!