3.08.2016 г., 9:52  

Тайнствен любовник

452 1 2

Разреши ми до тебе да седна, море

ще ти разкажа за моята страст,

как тайнствен любовник ме следва в съня,

безкрайно различен от сухата пустош.

В света му потапям се, свободен и мокър,

дълбок и опасен, но силен магнит е,

не мога от него сама да изплувам...

Не се ли досети, това че си ти,

горделиво, надменно, безпощадно море?

Безсрамен любовник, флиртуваш със всички,

а после в любов ти се вричат до гроб.

Нямаш ли срам и мъничко скрупули,

не спираш пред възраст, не подбираш и пол?

Бризът разнася парфюма ти тежък,

влажна прегръдка е той,

създава усещане за страстно докосване,

за чувствена близост, за лека вълна.

По брега ще престъпвам, целувай краката ми,

плавно навлизам във твоята паст,

обгръщай ме нежно, с прегръдки солени,

вълните разплисквай в лицето ми,

шепнейки тайнствени думи.

Отпускам се в теб, разкрий дълбините си,

води ме в посоката твоя,

срещни ме с живота си,

подводен и таен, пълен с красива обител.

Разнеси ме със мидите,

разлюлей водораслите,

изпрати пасаж риби насреща,

събуди раковините, разбутай медузите,

разгърни се на нашата среща!

Аз ще изплувам, но не и душата ми,

под владение твое остава, взе любовта ми,

зари я на дъното, в пясъка,

пази я до другата среща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....