Тайнствена вселена
Тайнствена вселена
Вървя. Внезапно в нечие пространство
попаднала съм в неуречен миг
и конница от непознато царство
обгражда ме с гостоприемен вик.
Една вселена тайнствена зове ме...
За мене ли създадена е тя?
И с пълна чаша в непознато време
посреща ме с отворена врата.
Ще вдигна и до дъното ще пия.
Отдавна аз копнея този свят.
Какво вълшебство! В синева се мия.
Природата е неразцъфнал цвят.
И там дълбоко в сочните тичинки
поемам дъх и слушам вечността:
„Оттук поех. Полагаха ми примки
в пространството животът и смъртта.
Но аз прекрачих низките им страсти.
От бъдното, че идваш, те видях.
Вълшебен свят за теб сглобих от части.
Разпръстнатия ценен прах събрах.
По този мост ще минеш озарена.
Смъртта в живота ще се разтопи.
Сега не си ли вече променена?
Тъй щедро от простора ù отпи.”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
