14.06.2007 г., 16:17

ТАЙНСТВО

1K 0 18


Залезът убивам ритуално.

В утринен Граал кръвта му сбирам.

Изгревът притиска ме нахално.

От нощта остатътъка прибирам.


Тъмнокръвна луда нощ беснее.

Утрото залива с вряща лава.

Сякаш иска вечно да владее

и властта на изгрева не дава.


Завладява сънища със сила,

тъмнина разстила във душите.

С бясна кръв нощта се е напила.

Нощен бяс във утрото пришит е.


От Граала изгревът ще пие -

огнен бяс свещено ще напива.

Бесен залез утрото ще скрие,

бясна нощ във кървав лъч заспива.


Претопява се нощта в лъчите.

В ритуал смъртта и се превръща.

Изгревът затваря и очите

и за сбогом залеза прегръща.


14.06.2007 г.

Д.Дечева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ЧУДЕСЕН СЪКРОВЕН СТИХ!!!
  • как изтръгваш дмите от общия им куп
    как ги вгъкваш в стих вълнуващ
    който ме грабва още във началото
    талант - висок, но не напудрен
    това е твоята поезия,бъди и още ного напиши!
  • Отдавна си властелин на Граала на думите!!!
  • Мале, какви сестри! Хем красиви, хем талантливи!!! Пък си и приличате като две капки млеко! Същинско тайнство! Браво!!!
  • мерси много за това,което си ми написала пишеш страхотно и мн се възхищавам на стила ти поздрави

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...