Тайнство
Бодат последните лъчи
свещички в тази земна пита,
а аз притворил съм очи...
Да дойдеш ли при мен? Не питай...
Не ме развлича, ни гнети
ни стрък въздишка, глътка песен...
Би трогнала със сълзи ти
и слон в Шри Ланка дваж по-лесно.
На себе си съм чужд дори.
А бях, си спомням, ласкав доста
с жена, с която до зори
превързвахме души и кости...
... че тя с разюздани коси
грижливо стъпките ми смете,
а после сякаш прекоси
през облак чер. И стана светло.
Затуй не идвай... В мен ръми
тъга и с морз забравен пише:
че там, в отминалия миг,
е скрито всяко тайнство свише...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
