Тайнство
стихове пародия и сатира
Жената, тя е тайнство непознато,
като в лоно тя обгръща всички твои страхове
и в майка се превръща за всички свои синове.
От времето на Омир тя артист е и всички свои роли преиграва
и всичко е за ней забава.
Като Изида страстите познава и тялото ѝ е като на клада,
от Слънцето до ада покорява мъжа с наслада.
Тя огън е и мръсница дива и майчина закрила
В нея Ангела и Дявола все водят те война
за безсмъртната и душа.
Със пръст е сочена и с камъни убивана,
на пиедистал издигана в мъжките сърца,
Кажете вий, не е ли единствена и неповторима тя.
За тях обаче все един въпрос стои:
защо ли Ева е Господ той създал, а Адам комай
забравил е във някой той чувал.
Избира, търси и ненаситна тя,
не само със своята душа
но и с метъра в ръка.
И всеки мъж умува, мисли и тайничко домисли,
че не мъжете, а жените сочат се с ръка и слагат те
една на друга - най-грозната дамга.
Ако питате една, във мигом тя в Сафо ще се превръща
и стихове реди кат твойта тъща.
Забравила е тя с думи да прегръща,
да люби и целува, да вярва и подкрепя,
а само бичове плющят по наште мъжки гърбове.
Искаме ме си ний нашите засмени половинки,
макар и на 20, 30, че и на 40 дори,
защото сърцето ни за тях все още гори.
© Николай Стоянов Всички права запазени