Така боли
Така боли
Привлече ме – фатално, безусловно,
а малка бях, на ръст и на години.
За мене всичко бе така греховно...
и бурята от чувства подлуди ме.
Превърнах се във нощна пеперуда
отчаяна, крещяща: „Светлина!”,
изпаднала в божествена заблуда
за чувствата във светлата тъма.
Стремях се с всеки удар на сърцето си
да разруша преградните стени,
сковали в маска даже и лицето ти ...
Успях ли?
Не успях!!!
Така боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
