Отхапала бих кухите ви речи,
заровила въпросите ви – кости.
За мен бе обич и ако ви пречи,
вървете си. За вас бе куче. Просто.
Не знам дали и как ще се науча,
без тихата ти обич да живея.
Ръмжи ми се. Тя беше просто куче...
Така е. За вас плача, не за нея.
© Надежда Ангелова Всички права запазени