Така живея, тате
... дали защото тръгна моят ден и си потъна в залеза карминен,
баща ми се надвеси върху мен и тихо ме попита: – Как си, сине? –
смален под чорлавите небеса, към мен слетяха бащините думи,
събрани в мъдра капчица роса, мълчана сякаш от Мевляна Руми,
и аз душа протегнах на Възбог, и тихо промълвих – добре съм, тате,
додето черпих мама чаша сок, тютюн си свих от твоя – ароматен! –
и лозенцето – щом се запладни, отесах го от троскот и коило,
любимите ти слушах новини – тъй нищичко не се е променило,
сварих ти боб на дворното кюмбе, на туча ти опекох люти чушки,
и спя, завит със нощното небе, или прелиствам томчето на Пушкин,
и все по-благ, пред Господа смирен, прекръствам се над къшея си хлебец,
така живея, тате! – с всеки ден се приближавам тихичко към тебе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
