Иржи (Ирина Филипова)
199 6742
14.04.2019 г., 17:58 ч.

Така ми се четеше... 

  Поезия
706 6 40

                    Така ми се четеше...

 

          Вий, чели ли сте нявга книжка под юргана
          с фенерче тънко, колкото молив?...
          Е, аз го правех! Дете все още, но ме хвана
          родител и наказа със такъв мотив:

 

          "Искаш да четеш? Но след училище и на маса,
          и ако манджа първо си приготвила,
          за сестра и брат! А после за един-два чáса
          след тях и къщата "обработила"!"

 

          Можех да чета в "останалото време"....

 

          Че майка още ежедневно труженичка беше,
          най-голяма бях и нейната отмяна,       
          a като толкова и единствено ми се четеше-
          аз се тюхках все,но на ума си само:

 

          "Ах,как от вас ми иде път да хвана!"...

 

          Освен с децата,къщата и още една грижа
          ми бе - чеиз "момински" да  бродирам....
          И от тая мисъл само, на всички се обиждах -
          "това е старомодно! "Ама кой разбира?...

 

          Във днешно време пък децата не четат-
          тревожат се родителите  с право...
          Ровят интернетът да им пусне интелект,
          а науката да хванат първо трябва здраво!!!

 

          И, който вкъщи с баба при децата е щастлив -
          приказки ще слушат, буквите ще учат!
          Не трябва тайно да четат, с фенерчето молив!
          Ще спортуват, за език знания ще получат!!

 

          А вундеркинд от менe едва ли би се случил...
          
         

© Ирина Филипова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ето те и тук,Танче,благодаря ти!Това ми дава стимул когато музата ми дреме....
  • Най-хубаво е да четеш, когато всички спят и е тихо!
  • Така беше....Сега и време имам и няма забрани,но техники много-коя по-напред да прегледам...А трябва и да се движа...Благодаря,че се отби,Ели!
  • Сладки спомени! Поздравления за стиха!
  • Благодаря,Ангелче-не е важен празника ми ,а че и папата е дошъл за него!Това с чувство за хумор,разбира се!Тия дни ще ви зарадвам с нещо мое,че се превърнах само в коментатор...До скоро.
  • Когато си дете,дори не предполагаш,колко ще са мили тия преживявания после,някога....Доче,благодаря,че ме посети.За съжаление,съвсем младото поколение не чете...Единия ми внук е точно като теб,а другия-точно обратното...
    Радвам се ,Роси за въздействието на стиха ми ,а ние с теб се изгубихме някъде в ефира...Благодаря ви и за "любими".
  • Ех, Иржи, напомни ми детството... Стана ми много приятно. Поздравления!
  • Докоснаха ме твоите спомени, Иржи! Колко красиви емоции имам с книгите! Бях отрупана с тях, защото майка ми беше книгоман и заедно четяхме по цели нощи.Още пазя нейното богатство (над хиляда и двеста книги).Благодаря ти за милите спомени! Пиши и ни радвай!
  • Мила Мариана,благодаря ,че отдели време да прочетеш стиха ми,трогна ме!
    О,Хари,напротив,простих ти всички "грехове" за лаконичните до сега коментари или,че понякога хич те няма на страницата ми!!Всички имаме спомени от детството и ни става мило,когато вякой ни върне...Благодаря ти и ако знаеш колко много ме топлят последните ти две изречения!!!...
  • Поздравления, Ирина! Аз пък, ще ти разкажа(може би вече съм го казвал☺️). Когато бях малък, в моето Люта, Баба не знам откъде имаше с тóпове тогавашният вестник "Стършел". Първо гледах само илюстрациите. След това изчетох всичките(с пауза разбира си, когато Баба ме качваше на стълбата за тавана. Да ѝ дам две - три глави кромид). Та на мен така ми се четеше... После река Огоста ме грабна със своите сребристи кленове...После ме грабнаха други женски риби... Деца, работа... Цели десет години не бях отварял книга... Една вечер, не знам защо търсех сайтове за творчество. Влизам Тук. Гледам конкурс за "Свободата"- разказ. Написах, каквото написах. На сутринта синът ми казва:" Редакторът ти е изпратил забележка! Ама ти си неграмотен!" Сънен се чудя:"Какви редактори! Сънувам ли?" Та така се почна с моето" ново" четене! Ирина, моля да ме извиниш,че ти задръстих страничката! Светъл Великден! Бъди здрава и жива, жива! За нас!
  • Като сме още будни да отговоря и на теб и за днес ми стига.Не се имам за конкурент,Светличка,защото бая се различавам с всички по възраст,та някои неща не ги мога-например лирика-е,напоследък имам един-два опита,но хумора ми е в кръвта...И се бутам между вас,за тонус,защото сърцето ми не изостава....Пожелавам го на всички млади същото!Благодаря за хубавите думи.
  • Силен конкурент си, Иржи! Много картинно си го описала, и аз осъмвах с фенерчето. Дано имаме последователи сред дечицата!
  • А аз съм много щастлива от присъствието ти,Меги!Права си ,че си имаше някакво вълшебство в това да "намериш начин"да правиш каквото ти се иска....А сега всичко е възможно и достъпно дори за малките,затова нямат интерес ....
  • Така е, скъпа Иринка, днес сякаш младежите са пренаситени с блага и не могат да оценят нещо истински, като например удоволствието от четене на книга с фенерче. Поздравявам те за темата.
  • Благодаря ти,Илианче,че и от твоята посока повя топличък вятър....Ти винаги си била първа на страницата ми,но вероятно като мен -толкова има да се чете и на всеки да се обърне внимание,при това вие,младите,ходите и на работа!...Да си кажа,чаках те...
  • Иржи, припомняш прекрасни детски спомени. Винаги е хубаво да надникна в редовете ти. Стоплят душата и сгряват сърцето. Благодаря!
  • Мили момичета Пепи,Надя и Силвия,до сега вие ме карахте да се чувствам по-млада,а сега се радвам,че почти всички върнах още по-назад-в детството,където всеки има какво да разкаже....Не знам вие,всички изказали се,как се чувствате,но на мен ми стана толкова хубаво,приятно,младежко,вълшебно,че...добре,че нямам кръвно!.....Благодаря от сърце!!
  • Умееш да връщаш в друго измерение, Иржи.
    С фенерче не съм чела, но стоях в друга стая да си довърша една от първите книги. И така няколко нощи, докато не свърши. Първата по-дълга беше "Капитан Немо". Беше страхотно приключение.
    Благодаря, че ни зарази с твоите спомени!Поздрави!
  • Познато, Иржи. Купчинката книги, до леглото, издайнически скърцащия под в коридора...Чуех ли стъпки, моментално "заспивах"...До след малко...
  • Хубаво си го описала, Иржи!...Ама онова детство, сега с фенерче да го търсиш - няма го!
  • Колко ни обединява това "върна ме в детството",Иване....Благодаря ти.
  • Хареса ми! Връща към детството. Поздравления!
  • А ти,Миночка ми върна удоволствието от написаното!...Благодаря ти.
  • Ех, Иржи, как набързо ме върна в детството. Пишеш завладяващо.
  • Наистина,Стойчо,това качество става хронично,но най-е сладко,когато е забранено!....
    Детето опознава света чрез книгите,което без тях е невъзможно и ,Васе,твоя внук е щастлив,че има баба....
    Това беше целта,Руми,защото ние,"старите" нямаме много настоящи емоции и се ровим в миналото,незабравимо...и всеки има какво да изрови,затова казват,че който няма спомени,значи не е живял"...И аз ти благодаря!
  • Иржи, май си успяла да върнеш в детството всеки от тук присъстващите, включително и мен! Сигурна съм, че детството по твое време е било много различно от днешното, дори нищо общо, смея да твърдя, че децата днес са "ограбени"!
    Благодаря ти за хубавите емоции които породи в мен!
  • Гасяха ми лампата, развалих си очите, но книжките не оставих. Сега чета на внука и се радвам, че на мен прилича. Поздрав!
  • В тази връзка:страдала си от любознание!
    Диагноза останала в душата млада.
    И толкова години вече е хронична!
    И ще продължаваш от нея да страдаш!😃
  • Ами то сега какво ли ми се случва,Доче,ако не са " подземните" богатства?!...Моите са почти все такива,ами дано достойно да се бутам у шамарите с вас барабар....Благодаря ти!
  • Тънко фенерче викаш? А със светяща мартеница? Направо копаеш факти от личната ми биография Браво ти за позицията!
  • Това бяха големи четки,Юри от твоя страна,но нали сме колеги ...по хумора!А да ти кажа ли,още тогава започнах опитите в поезията и то лирика!Напук на прозаичната действителност,но за тази възраст е нормално,както за спомените-сега..Благодаря,че не ме пропускаш и за "любими"!
  • А аз се чудех от къде идват твоите хубави творби и коментари - от под юргана! Личи че много си чела, и то все качествени неща. Поздравления, Иржи!
  • Ех,че ми е приятно,че споделихте моите спомени!..
    Гавраиле,въпреки интересите ми към литература,поезия,вятърът ме отвя в друга посока,дето нямаше ама хич поезия,а само сметки,търсене на стотинката за баланса...
    Пепи,радвам се,че веднага ме намери...
    О,Веси,тук съм между приятели,щастлива съм,че и вие ме четете,а коментарите-просто обичам да ги правя,и то по-така...обилно,защото по себе си знам колко е приятно !
    Ангелче,всеки има спомени,и особено по-старите като мен обичат най-много тях,защото сега нищо не им се случва интересно...
    Много сме били изобретателни,Мария,защото имахме много забрани...за добро!
    Ами като гледам ,Рени,сега има много за четене,понякога не смогвам да го изчета,че и подходящо да му обърна внимание,та по-рядко пиша нещо свое...
    Краси,това беше целта,да си спомни кой каквото може-това ни доближава едни с други...
    Благодаря ти ,Дани, за оценката!
  • Хубаво е, Иржи!
  • Много мили спомени предизвика и в мен...Поздрави Иржи!
  • Чела си, чела, мила Иржи, и ето че сега ние с радост четем твоите неща. Поздрав и от мен!
  • О, Иржи, и аз четях под юргана! Татко е ставал посреднощ да спира тока, като отвърти бушона, защото на сутринта трябва да ходя на училище и е редно поне малко да си почина, но и аз като теб си имах едно малко фенерче и, завита през глава, довършвах главата от поредната книга...
    Благодаря ти, че ми го припомни!
  • И пак ти се чете, Иржи. Винаги намираш време да оставиш по някоя добра дума на страничките ни, за което ти благодаря! Поздравления за милото стихче!
  • Адмирации!
  • Иржи,като гледам как успяваш да прелистиш заслужилите или незаслужили наши страници значи желанието ти е останало.И увлечението към литературата,в частност към поезията.Вундеркинди не сме станали но макар и малко нещо сме принесли в духовния живот.
    Поздравление!
Предложения
: ??:??