Така ми се четеше...
Така ми се четеше...
Вий, чели ли сте нявга книжка под юргана
с фенерче тънко, колкото молив?...
Е, аз го правех! Дете все още, но ме хвана
родител и наказа със такъв мотив:
"Искаш да четеш? Но след училище и на маса,
и ако манджа първо си приготвила,
за сестра и брат! А после за един-два чáса
след тях и къщата "обработила"!"
Можех да чета в "останалото време"....
Че майка още ежедневно труженичка беше,
най-голяма бях и нейната отмяна,
a като толкова и единствено ми се четеше-
аз се тюхках все,но на ума си само:
"Ах,как от вас ми иде път да хвана!"...
Освен с децата,къщата и още една грижа
ми бе - чеиз "момински" да бродирам....
И от тая мисъл само, на всички се обиждах -
"това е старомодно! "Ама кой разбира?...
Във днешно време пък децата не четат-
тревожат се родителите с право...
Ровят интернетът да им пусне интелект,
а науката да хванат първо трябва здраво!!!
И, който вкъщи с баба при децата е щастлив -
приказки ще слушат, буквите ще учат!
Не трябва тайно да четат, с фенерчето молив!
Ще спортуват, за език знания ще получат!!
А вундеркинд от менe едва ли би се случил...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Филипова Всички права запазени
