22.10.2018 г., 0:41

Така ми се иска -2

4.4K 28 69

              Така ми се иска... 2


          Пак съм на тема "Така ми се иска"...
          Сега ще опиша мъжете поети –
          задача по-трудна, но аз съм по риска –
          как "мечтая" за тях – ще разкрия в куплети!

 

          На Роберт за музата нощем мечтаех,
          дори я поисках на заем веднъж,
          че ниже диалог той перфектно, изваян –
          между жена и него, уж нейния мъж!

 

          Няма нещо, не влязло във негова тема:
          разговор с хора, битовизми, животни,
          най-вече нещастния мъж без дилеми,
          истории плете несравнимо, страхотно!

 

          Със нежност любовните стихове пише,
          и тайно си мислех" защо не съм млада!..."
          по тях непрекъснато всички въздишат 
          бих дала му знаме и медал – за награда

 

          От подобно "тесто" е замесен и Влади –
          с разнообразно, докосващо творчество –
          със нежност, тъга се портретът му слави...
          И бих назовала го "Ваше Височество"!

 

          На "ужким" имитирах го с негови стъпки,
          но правило има "който  може- си може!"
          Знам – дори да опитвам и хиляди пъти –
          да стигна нивото му е мисия невъзможна! 

                 

          Веднъж стиховéте на тях като четях
          с изненада почувствах – тактувам със крак!
          Така ми се иска да приличам на тях,
          и мен да четат като радостен акт!!

 

          Гавраиле, приятелю, не мисли, че си трети,
          а с другите двама – на висок пиедестал!
          Научих от теб да коментирам в куплети,
          дали твойта фантазия и стил би ми дал?

 

          Чета те понякога три-четири пъти –
          да вникна, разбера това твое съдържание...
          Ти си цар на метафори, там смисъла къташ-
          накрая непременно завършва с послание!

 

          Пишеш стѝхове, свързани и със морето,
          или някаква историческа местност,
          и толкова лъха тъгата във тях,за което
          причината – само на теб е известна!

 

          А Мисана – Младен е гордостта ни научна –
          за математика, физика прави есета.
          Неразбраеми някои, интересни и не скучни.
          Перото му майсторски вае перфектно!

 

          А любовната му лирика е нежна като бриз,
          четейки я, докосва те – забравяш правила.
          понася те  чаровно в ефира на круиз,
          където ще сте двама – само ти и тя....

 

          Стойчо е... човек душа и то голяма!
          В модерен стил със теми разнообразни,
          дори понякога в стихá му ритъм и да няма –
          чувства и метафори, използвани са важни!

 

          Със фрази много и научно компетентни
          коментира произведенията на другите
          и отвръща им съвсем интелигентно
          и скромно  благодари им за заслугите...
          
          Петър критикува "опосканата"  ни държава,
          против е за клишетата на ямба и хорея –
          не иска никой свободата му да ограничава,
          и коментира, спори – все за таз идея!

 

          Те все са за, "за и против" правата,
          затова прокуден бил в далечната чужбина,
          а мозъкът на младите, трудът им и делата
          нали така са нужни и на нашата Родина?

 

          Юри е творец перфектен, чак "нагарча" –
          с него стават трима "висши" хумористи.
          На пазара също много ще се харчат
          за децата – стихчета поучителни и чисти!
        
          Хари пък е несравнимо  продуктивен –
          и не знам кога яде, работи или спи...
          За какво не пише, но хайку не разбирам...
          Също проза сполучливо някога твори.
              
          А от тебе, Исмаиле, много има да се учи....
          на прекрасна реч със много съдържание,
          как си много българин, да се поучим,
          и са топли и бунтовни твоите писания!!

 

          Както е за Гавраил морето, тъй за теб
          е Родопа. Пишеш стихове, възпяваш нея
          и на хората животът как да стане лек
          от сърце с перо показваш, че копнееш!!

 

          А на Любо му завиждам много благородно,
          че чрез сайта се сдоби с жена красива,
          не каква да е /казвам ви го отговорно/,
          но кадърна,амбициозна, а и талантлива!

 

          Явно нему дала е във заем свойта муза,
          той да пише, а пък Рени да я обслужва!
          /дори сподели ми, храни я в голяма доза,
          ама тя харесва него, а нея не я слуша.../

 

          Нежни посвещения той на Рени посвети
          и хвалебствия, любов, като порой струи...
          И от проза – приказка в стих-чудо сътвори,
          вихър изненадващ всички нас зашемети!!

 

          Георги Коновски е изумително активен –
          майстор несравним! Пише проза кратко.
          Коментарът му е мъдър, весел, позитивен.
          Пише спомени, фантазия, коментари сладко!...

 

          Емрих е на сайта златното съкровище.
          Толкова забавни са му стиховéте.
          С нищо не е сравнимо  неговото "можене"
          а пред неговите, ми бледнеят редовете....

 

          Толкова сте много, че не смогвам да чета,
          Самодив, Безжичен, Данаил и Милко –
          без да коментирам съм ги чела, но сама,
          и така ме нямат за приятел... Много жалко...

 

          Ангел също го чета. Той пише чудно.С рими
          ритъм, туй което предпочитам.А коментира
          стихотворно само тези, що харесва и цени.
          и така се разминава с мене във "ефира"!

 

          За Катя – при жените... не успях да кажа...
          тя на бели стихове е дала се във плен,
          че красиви са не умея даже да покажа...
          защото на класическия стих съм фен!

 

          Всички Тани, Вики и Светулка, Лина
          ви чета и някога дори ви коментирам...
          Пишете чудесно и с поклон ще отмина...
          Мъжете, що пропуснах – също адмирирам!!!
          

         
 
 
   
    

            
          
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вече тоя стих го бях сложила "към дело", затова не съм забелязала, че си наминал, Драго! Извинявам се. Приятно ми стана!
    А ти, Иване, скоро си извадил на бял свят същия стих! Напоследък те няма край мен, помислих че вече не ти е интересно!
    Щастлива Нова Година и на двамата!
  • Беше ми интересно! Весели празнични дни!
  • Иржи, имам няколко разказа. А аз ги пиша само защото ми идва отвътре, за мое собствено забавление. Е, ако някой ги хареса - добре. Ами това не ми е важно. Ако искам пак да си ги пропречета, значи съм написал, каквото искам. Твоята проза ще.я прочета в следващите дни. Но ако не коментирам, не се обиждай. Просто обичам да чета.
  • А аз съм приятно изненадана, Базжичен, че си ме чел до сега... Коментарите са съществен атрибут в нашата дейност. И не за да носят само позитивно съдържание, или т.н. "четки", за да си осигурят същия ответ на техни произведения. Сега като чета тоя стих, виждам дефектите, най- вече в ритъма, дори ме е срам, но се радвах на присъствието на колегите. Това е главния ми недостатък- да страдам, когато има малко коментари...Неочаквано и за мен, напоследък започнах да пиша проза. Дори за първите два разказа получих приз- първа награда! В началото- фурор, после спадна интереса и...аз готова да си тръгна от сайта! А защо? Пишем първо от вътрешна потребност, заради себе си. а читателите са добре дошли! Но истината е, че думите топлят, стимулират, дори и едносричните! Леле, какво обяснение ти написах!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...