kotel (Мариана Вълкова)
222 3620
16.12.2009 г., 22:14 ч.

Така мисля 

  Поезия » Друга
471 0 7
Едно момиче все още в мен живее,   изпълнено с мечти и вдъхновение.   Какво, че по лицето ми личи,     че минала съм поколения.               Душата ми е същата, все млада,   по-дива, по-прецизна отпреди.   Света с ръцете си прегръщам   и в любовта очаквам аз звезди.             И пак заспивам си с луната,     и пак се гоня с ветрове и бури.   Усещам погледите, светлината   и си танцувам със мечтите.               Две мои копия растат...     Е... малко по-различни.     Добрата майка май не бях,     но ги научих да обичат!               Не само себе си! А красотата,   заляла всеки ден и нощ.     Да търсят я единствено с душата,   така напред ще продължат.               А може малко да греша...     Парите - "Цар" са в този свят сега.   И все пак... няма ли... искрата...   По дяволите! И на блясъка! И на суетата!                    

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??