Така мисля
Едно момиче все още в мен живее,
изпълнено с мечти и вдъхновение.
Какво, че по лицето ми личи,
че минала съм поколения.
Душата ми е същата, все млада,
по-дива, по-прецизна отпреди.
Света с ръцете си прегръщам
и в любовта очаквам аз звезди.
И пак заспивам си с луната,
и пак се гоня с ветрове и бури.
Усещам погледите, светлината
и си танцувам със мечтите.
Две мои копия растат...
Е... малко по-различни.
Добрата майка май не бях,
но ги научих да обичат!
Не само себе си! А красотата,
заляла всеки ден и нощ.
Да търсят я единствено с душата,
така напред ще продължат.
А може малко да греша...
Парите - "Цар" са в този свят сега.
И все пак... няма ли... искрата...
По дяволите! И на блясъка! И на суетата!
© Мариана Вълкова All rights reserved.
