10.05.2013 г., 8:05

Така навярно била си ми потребна...

720 0 0

Така навярно била си ми потребна

да те срещна, в тебе да се влюбя.

Незнайно как, кога, къде,

дали с първото докосване

или на първата ни среща?

 

А навярно може би и отредено

в оставащите ми дни и часове

от теб да имам нужда, да завися,

не защото ангел си ти, пратен да ме пази,

а защото не научих се без теб да дишам.

 

Да се будя в прегръдките ти чужди,

да се усмихвам, да те обичам наужким,

да се преструвам, да си ми безразлична.

На всичко друго научи ме,

единствено на това не можа.

 

Дали защото и ти се влюби,

и на теб ти бе нужно и потребно

от първото докосване и първата ни среща

един от друг да се научим

как да се обичаме и да сме си нужни.

 

 

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© kalinvalov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...