Така ще си тръгне
ТАКА ЩЕ СИ ТРЪГНЕ
и тази любов –
ще я преболедувам
като предишната.
Искам сняг да вали,
още не съм готова
за разцъфтелите вишни.
Как обърках сезоните,
разсъблякох душата си,
на целия свят я показах,
пуснах я гола
сред говорещи кактуси,
злите езици я смазаха.
И, надянала
нови доспехи от кръпки,
перата ù опитвам да събера…
Пия утеха
от нейните стъпки,
а по пътя ми –
Адамови ребра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Цандева Всички права запазени
