ТАКА ЩЕ СИ ТРЪГНЕ
и тази любов –
ще я преболедувам
като предишната.
Искам сняг да вали,
още не съм готова
за разцъфтелите вишни.
Как обърках сезоните,
разсъблякох душата си,
на целия свят я показах,
пуснах я гола
сред говорещи кактуси,
злите езици я смазаха.
И, надянала
нови доспехи от кръпки,
перата ù опитвам да събера…
Пия утеха
от нейните стъпки,
а по пътя ми –
Адамови ребра.
© Геновева Цандева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
