ТАКА ЩЕ СИ ТРЪГНЕ
и тази любов –
ще я преболедувам
като предишната.
Искам сняг да вали,
още не съм готова
за разцъфтелите вишни.
Как обърках сезоните,
разсъблякох душата си,
на целия свят я показах,
пуснах я гола
сред говорещи кактуси,
злите езици я смазаха.
И, надянала
нови доспехи от кръпки,
перата ù опитвам да събера…
Пия утеха
от нейните стъпки,
а по пътя ми –
Адамови ребра.
© Геновева Цандева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
