Така си мисля
Лъжата е като модерната жена.
Красива, алчна, мързелива,
мени се бързо, бързо си отива.
А истината?
Дрипава старица...
Мъдра, постоянна, знае,
скрита в нас, тя тихичко ридае.
Да ви кажа честно,
не добре ухае!
Не ни опиянява,
нито гузно ни кори,
до нас най-смело тя застава,
макар от нея да боли.
Когато е навън сред хора,
кой не влачи своята модерна дона?
Но когато се стаиш във вкъщи,
моля те, бабето нахрани...
Въпреки че тя се мръщи,
утро ще посее в две очи.
Така си мисля...
Истината своя път ще продължи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Бъчваров Всички права запазени
