Така си мисля
Лъжата е като модерната жена.
Красива, алчна, мързелива,
мени се бързо, бързо си отива.
А истината?
Дрипава старица...
Мъдра, постоянна, знае,
скрита в нас, тя тихичко ридае.
Да ви кажа честно,
не добре ухае!
Не ни опиянява,
нито гузно ни кори,
до нас най-смело тя застава,
макар от нея да боли.
Когато е навън сред хора,
кой не влачи своята модерна дона?
Но когато се стаиш във вкъщи,
моля те, бабето нахрани...
Въпреки че тя се мръщи,
утро ще посее в две очи.
Така си мисля...
Истината своя път ще продължи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Бъчваров Все права защищены
