Такава чудна синева
не ме е никога валяла! –
Като небето над Нева,
като морето край Кавала.
И аз не знам, защо държа
на спомените да приличам?
Патина ли или ръжда
от планината тук се свлича
когато завали дъждът,
небе когато се притули
и облаците закръжат –
армада от въздушни кули.
© Иван Христов Всички права запазени