Такава остани ...
Умирах триста пъти, да те видя
и всеки път възкръсвах осъзнал,
как твойта карма – моя дух пронизва
и целият на теб се бих раздал.
Откривах те във сънищата мои,
намирах ключ към тайнствени следи.
Такава остани – вълна в прибоя
и в мен се впивай – в острите скали .
Икона ли си, щом ме възкресяваш?
Та аз съм в твойта власт и в твоя плен.
Дали ти казах … всичко ти прощавам,
единствено да бъдеш ти до мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
