Роби (Роберт)
511 3486
3.04.2017 г., 18:10 ч.  

Такава самота след теб! 

  Поезия » Любовна
631 8 14

Такава самота след теб!... И мрак!...

Виновно оглушава тишината...

Напразно се ослушвам  пак  и пак

дали ще  тропнеш тихо на  вратата...

 

Слуха ми  драска всеки нощен  звук...

В главата ми завиват  сто сирени...

Ти пътя ще забравиш ли дотук?

Но  как тогава ще намериш мене?!...

 

Сънувам, че те срещам  с поздрав мил:

„Здравей отново, моето момиче!...”

За  злато отговорът ти не бих сменил:

„Не съм преставала да те обичам!...”

 

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че ти харесва, Албена!...
  • Прекрасно, Роби!
  • Благодаря, Георги!..Добре дошъл на моята страница!...
  • Ех, любов, любов! Много, много ми хареса! Аплодисменти!
  • Благодаря, Влади, Сиси!...Поздрави и от мен!...
  • Много силно откровение! Докосна ме. Поздрави!!!
  • Затрогващо! Поздрави!
  • Благодаря, Гавраил, Стойчо, Василка, Светла, Дочка, Веси, че бяхте тук и коментирахте!...
    Приятен ден!...
  • Въздействащо! Съпреживях. "Слуха ми драска всеки нощен звук...
    В главата ми завиват сто сирени..."... Поздрави!
  • "Виновно оглушава тишината..." Красиви думи в тишината ...
  • Не се сбъдват сънищата обаче........
    Докосващ стих!! Поздравления!!
  • Самотата идва само след истинската любов, за която даваш сърцето си! Поздрави!
  • Бъди щастлив Роби,че може самотата да те накара да пишеш талантливо!И красиво да ни правиш съпричастни...🔕
  • Питах се и не можех да разбера кой е виновен за раздялата.Накрая реших.Щом дава златото значи лирическия.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??