25.10.2015 г., 23:44

Такава съм

1.1K 0 15

Такава... огнена съм. До червено.
В жарава съм превърнала душата.
Изгаря тя, но не изпепелена
във Феникс се превръща, а крилата
преплетени са огнени езици 
и дето минат всичко лумва в пламък,
а вътре в полуделите зеници
любов гори, разтапя даже камък...
И блесват фойерверки. Звездопадни.
Небето се обагря. Като в клада
изгарят мисли, грехове и страсти,
единствено, Тя, птицата остава.
Любов съм! Всемогъща и прекрасна!
Една магия със красиво име.
На време и стихии неподвластна,
защото огън див сърцето крие.


Такава... огнена съм! До червено...

 

 

Таня Мезева и Таня Илиева

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно!
  • Направо ме събудихте рано, рано с това огнено стихотворение!Хареса ми този плам, харесвам пламенни хора!
  • Страхотно! Такава си/такива сте и ще те/ви виждаме такива! Харесах тези жар и плам в стиха! Поздрави!
  • "..Изгаря тя, но не изпепелена
    във Феникс се превръща, а крилата
    преплетени са огнени езици
    и дето минат всичко лумва в пламък,
    а вътре в полуделите зеници
    любов гори, разтапя даже камък..."

    Страхотно!...Благодаря!
    изпепеляващо,дразнещо червено,до полуда...
  • Две сме, Ина.
    Така и силата е двойна!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...