Такава... огнена съм. До червено.
В жарава съм превърнала душата.
Изгаря тя, но не изпепелена
във Феникс се превръща, а крилата
преплетени са огнени езици
и дето минат всичко лумва в пламък,
а вътре в полуделите зеници
любов гори, разтапя даже камък...
И блесват фойерверки. Звездопадни.
Небето се обагря. Като в клада
изгарят мисли, грехове и страсти,
единствено, Тя, птицата остава.
Любов съм! Всемогъща и прекрасна!
Една магия със красиво име.
На време и стихии неподвластна,
защото огън див сърцето крие.
Такава... огнена съм! До червено...
Таня Мезева и Таня Илиева
© Таня Мезева Всички права запазени