16.05.2018 г., 8:38 ч.

Такава участ странна ми се падна... 

  Поезия » Друга
647 9 21

Каквото хвана, все изпускам края,
конците все сами се омотават.
Създавам демо версия на рая,
а змии лукаво ябълки подават.

Животът ми все клисав си остана,
ту малко е солта му, ту маята.
Залъгва ме, че е небесна манна.
Все ненавреме във пещта го мятах.

Такава участ странна ми се падна,
да търся все началото на края.
Сред ситите да бъда вечно гладна
и вечно в демо версия на рая.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??