Сърцето ми преди да спре да бие,
ще заболи за тебе за последно.
С последна глътка кръв ще се опие
и ще заспи щастливо уморено.
Ръцете ми преди да се отпуснат,
до болка ще се вкопчат в твоите длани.
За да усетиш толкова пропуснати
докосвания - търсещи, но неразбрани.
Очите ми преди да остъклеят,
ще запечатат твоя образ. Като в клада
в последен взор към тебе ще изтлеят,
за обич молещи, не просещи пощада.
А устните преди да са замлъкнали,
ще изшептят със нежност твоето име.
Красива ли съм? Болката преглътна ли?
Живях за теб. Такава запомни ме.
© Мая Попова Всички права запазени