Някой
почука
на вратата,
която
ме делеше
от външния свят.
"Влез." – рекох аз
с отпаднал
от болестта глас.
"Нищо, че съм заразен
и мога да издъхна
в ръцете ти."...
Само шумът
от бързо отдалечаващите
се стъпки...
посмя
да влезе
в стаята ми!
1991 г.
© Гюрхан Всички права запазени