17.02.2021 г., 6:45

Такт

913 0 1

Някой

         почука

                 на вратата,

която

          ме делеше

                 от външния свят.

"Влез." – рекох аз

           с отпаднал   

                  от болестта глас.

"Нищо, че съм заразен

           и мога да издъхна

                   в ръцете ти."...

 

Само шумът

          от бързо отдалечаващите

                    се стъпки...

посмя

          да влезе

                     в стаята ми!

 

 

 

 

1991 г.         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюрхан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Валентине! За свое "оправдание" ще кажа, че точно тогава се бях влюбил... От друга страна, днес някой може да каже и да докаже, че стихотворението е писано за Ковид 19... Хубав ден!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...