17 февр. 2021 г., 06:45

Такт

921 0 1

Някой

         почука

                 на вратата,

която

          ме делеше

                 от външния свят.

"Влез." – рекох аз

           с отпаднал   

                  от болестта глас.

"Нищо, че съм заразен

           и мога да издъхна

                   в ръцете ти."...

 

Само шумът

          от бързо отдалечаващите

                    се стъпки...

посмя

          да влезе

                     в стаята ми!

 

 

 

 

1991 г.         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюрхан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Валентине! За свое "оправдание" ще кажа, че точно тогава се бях влюбил... От друга страна, днес някой може да каже и да докаже, че стихотворението е писано за Ковид 19... Хубав ден!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...