17 февр. 2021 г., 06:45

Такт

915 0 1

Някой

         почука

                 на вратата,

която

          ме делеше

                 от външния свят.

"Влез." – рекох аз

           с отпаднал   

                  от болестта глас.

"Нищо, че съм заразен

           и мога да издъхна

                   в ръцете ти."...

 

Само шумът

          от бързо отдалечаващите

                    се стъпки...

посмя

          да влезе

                     в стаята ми!

 

 

 

 

1991 г.         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюрхан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Валентине! За свое "оправдание" ще кажа, че точно тогава се бях влюбил... От друга страна, днес някой може да каже и да докаже, че стихотворението е писано за Ковид 19... Хубав ден!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...