17 февр. 2021 г., 06:45

Такт

918 0 1

Някой

         почука

                 на вратата,

която

          ме делеше

                 от външния свят.

"Влез." – рекох аз

           с отпаднал   

                  от болестта глас.

"Нищо, че съм заразен

           и мога да издъхна

                   в ръцете ти."...

 

Само шумът

          от бързо отдалечаващите

                    се стъпки...

посмя

          да влезе

                     в стаята ми!

 

 

 

 

1991 г.         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюрхан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Валентине! За свое "оправдание" ще кажа, че точно тогава се бях влюбил... От друга страна, днес някой може да каже и да докаже, че стихотворението е писано за Ковид 19... Хубав ден!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...