gurhito (Гюрхан)
9 226

17 feb 2021, 6:45

Такт

Poesía » Civil

914 0 1

Някой

почука

на вратата,

която

ме делеше

от външния свят.

"Влез." – рекох аз

с отпаднал

от болестта глас.

"Нищо, че съм заразен

и мога да издъхна

в ръцете ти."...

Само шумът

от бързо отдалечаващите

се стъпки...

посмя

да влезе

в стаята ми!

1991 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

gurhito (Гюрхан)

Благодаря, Валентине! За свое "оправдание" ще кажа, че точно тогава се бях влюбил... От друга страна, днес някой може да каже и да докаже, че стихотворението е писано за Ковид 19... Хубав ден!

2021-02-17T10:28:35+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0