Талант
ТАЛАНТ
На чаша бира в кръчмата махленска,
на ъгловата маса в ъгъл свит,
с трепереща ръка загасям фаса
на денят окаян и пребит.
Отпивам глътка… в гърлото нагарча,
очите ми се пълнят със сълзи…
(навярно от дима е), а тъгата
с усмивка злобна срещу мен пълзи.
Не пия радостно кръчмарю,
не пия весело… Уви!
И много ми е тъжно братко…
И много, много ме боли!
А сигурно на друга маса,
човекът който ме рани
сега пирува своята победа,
извоювана с безброй лъжи.
Да му е сладко. Нека да се радва.
Едно наздраве мислено от мен
му казвам… и му ръкопляскам!
Голям талант е да си лицемер.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
