Таланта
Таланта
Таланта се не пречупва
и никога не се ражда
/защото кой и как го зачева?/
Таланта е нещо моменто,
някаква твоя си Муза,
която държи те за ръката
и здраво, до болка
не те пуска...
Таланта не умира,
но винаги дух остава
/защото от дух е съставен/
Таланта ти с мъка
понякога те донажда
и какво, щом с таланта си
радваш сърцата...
Таланта в душата откривам
и моля се да не е Муза,
защото Музата си отива
/таланта май също/
но какво от това,
щом с таланта си
радвал си някого...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Всички права запазени
