velina (Велина)
53 1596
8 ene 2007, 17:28

Таланта 

  Poesía
896 0 4

Таланта

 

Таланта се не пречупва

и никога не се ражда

/защото кой и как го зачева?/

Таланта е нещо моменто,

някаква твоя си Муза,

която държи те за ръката

и здраво, до болка

не те пуска...

Таланта не умира,

но винаги дух остава

/защото от дух е съставен/

Таланта ти с мъка

понякога те донажда

и какво, щом с таланта си

радваш сърцата...

Таланта в душата откривам

и моля се да не е Муза,

защото Музата си отива

/таланта май също/

но какво от това,

щом с таланта си

радвал си някого...

© Велина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??