Jan 8, 2007, 5:28 PM

Таланта 

  Poetry
915 0 4

Таланта

 

Таланта се не пречупва

и никога не се ражда

/защото кой и как го зачева?/

Таланта е нещо моменто,

някаква твоя си Муза,

която държи те за ръката

и здраво, до болка

не те пуска...

Таланта не умира,

но винаги дух остава

/защото от дух е съставен/

Таланта ти с мъка

понякога те донажда

и какво, щом с таланта си

радваш сърцата...

Таланта в душата откривам

и моля се да не е Муза,

защото Музата си отива

/таланта май също/

но какво от това,

щом с таланта си

радвал си някого...

© Велина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??