Талисман
От поглед клада в мен запали -
с искрицата на лудостта,
усмихна се и ме погали
с карминов свян и чистота...
В живот предишен съм те срещал
сред бързеите на страстта -
звезди от пътищата млечни
улавяхме във вечността...
Щом те погледна – ослепявам,
говоря... но съм всъщност ням,
че грях си ти, дори забравям
и искам всичко да ти дам...
Сърцето ми вземи, момиче,
за тази обич – талисман:
той ще я пази – Дух кармичен
на шията ти виснал сам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
