Nov 27, 2012, 11:36 AM

Талисман

  Poetry » Love
853 0 8

От поглед клада в мен запали -

с искрицата на лудостта,

усмихна се и ме погали

с карминов свян и чистота...

 

В живот предишен съм те срещал

сред бързеите на страстта -

звезди от пътищата  млечни

улавяхме във вечността...

 

Щом те погледна – ослепявам,

говоря... но съм всъщност ням,

че грях си ти, дори забравям

и искам всичко да ти дам...

 

Сърцето ми вземи, момиче,

за тази обич – талисман:

той ще я  пази – Дух кармичен

на шията ти виснал сам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...