Талисман
Чакай малко, поспри,
ти за коя любов ми говориш,
за онази със сини очи,
на която светът е покорен.
Тя ухае на страст и лъжи,
крадешком се промъква в съня ти,
във затворена клетка летиш
и повтаря се хиляди пъти.
Не е мойта любов, разбери,
на такава отдавна не вярвам,
луди жаби във гъсти мъгли,
дали клетва за обич и вярност.
Виж, за синьо и днес ме боли,
затова нося тези мъниста,
да ме пазят от нови бели,
да е мирна душата и чиста.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
