26.05.2022 г., 19:57

Там

464 0 2

Там където се сливат земята и небето,

там където светлината се влюбва в мрака.

Там ти ми открадна сърцето,

там едно празно тяло да се върнеш те чака.

Там където брега среща водата,

малък остров на сигурно бягство.

Там където слънцето може да бъде с луната

и човечността иска своето коварство.

Там,там е нашето място

на една любов грешна,но истинска.

В този свят да живеем е тясно

от хората злоба - убийствена.

Там не ще е любовта ни осъждана

и не ще ни винят и презират.

Ти самотен,аз вечно пропъждана- 

чувствата в нас ни убиват.

Там където… Ще стигнем ли с тебе?!

Ти тръгни,аз там ще те чакам.

Там е нашето истинско време,

ти си с мен и аз няма да бягам.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...