Там
Там, където погледът не стига
и разпознава само черен цвят...
Там... талази тъмни се разстилат
и тъпанчетата от воя им кървят...
И там... в нощта, прерязана от писък,
разлива се далечна самота...
И спомен за приятелство обично...
и тръпки, пъплещи плътта...
Едно сърце, до болка празно...
Едни очи, отправени в тъма...
И никой зад гърба ти не застанал...
В гърдите блъска се вълна...
А спомени сълзите призовават
и чайката в душата ти крещи...
Ти искаш, искаш да заплачеш,
талазите с плача да заглушиш...
и разпознава само черен цвят...
Там... талази тъмни се разстилат
и тъпанчетата от воя им кървят...
И там... в нощта, прерязана от писък,
разлива се далечна самота...
И спомен за приятелство обично...
и тръпки, пъплещи плътта...
Едно сърце, до болка празно...
Едни очи, отправени в тъма...
И никой зад гърба ти не застанал...
В гърдите блъска се вълна...
А спомени сълзите призовават
и чайката в душата ти крещи...
Ти искаш, искаш да заплачеш,
талазите с плача да заглушиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Михалева Всички права запазени
А ти Криси ме разстрелваш с такива коментари... Направо се изчервих. Целувам те. И наздраве 
