Там, където погледът не стига и разпознава само черен цвят... Там... талази тъмни се разстилат и тъпанчетата от воя им кървят... И там... в нощта, прерязана от писък, разлива се далечна самота... И спомен за приятелство обично... и тръпки, пъплещи плътта... Едно сърце, до болка празно... Едни очи, отправени в тъма... И никой зад гърба ти не застанал... В гърдите блъска се вълна... А спомени сълзите призовават и чайката в душата ти крещи... Ти искаш, искаш да заплачеш, талазите с плача да заглушиш...
Няма те, няма, пък като се появиш, разстрелваш с прекрасен стих!!!
Аплодисменти, Алекс!!!!!!
Весело празнуване! Наздраве - за много обич и здраве!!!
П.П. Прочетох те и тогава, но нямах време за коментар...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.