Feb 6, 2008, 11:50 AM

Там

  Poetry » Other
1.1K 0 5
Там, където погледът не стига
и разпознава само черен цвят...
Там... талази тъмни се разстилат
и тъпанчетата от воя им кървят...
И там... в нощта, прерязана от писък,
разлива се далечна самота...
И спомен за приятелство обично...
и тръпки, пъплещи плътта...
Едно сърце, до болка празно...
Едни очи, отправени в тъма...
И никой зад гърба ти не застанал...
В гърдите блъска се вълна...
А спомени сълзите призовават
и чайката в душата ти крещи...
Ти искаш, искаш да заплачеш,
талазите с плача да заглушиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...