И падат, плачейки, листата. Падат...
Покриват жълтите цветя, донесени от мен.
Завивайки те, с мъка отброяват
поредния, без теб изминал, ден.
Очите ти усмихват се от снимката.
Аз знам, че нищо вече в тебе не боли.
Такава ще те помня - все усмихната.
Такава ще ме чакаш. Там! Нали?
© Мая Попова Всички права запазени