Тя е там, някъде в мрака,
тя е там, стои и ме чака,
сълзите се ронят ден подир ден,
но не потушават тъгата във мен.
Знам, че някога ще дойде мигът,
заедно душите ни ще се съберат -
две ще се влеят в едно
и едно ще остане завинаги то.
Така, ако Бог е написал,
животът ми ще придобие смисъл:
в къщичка на край света,
в стая обсипана от светлина, ...