4.01.2008 г., 15:25

Там е

1.3K 0 2
Тя е там, някъде в мрака,
тя е там, стои и ме чака,
сълзите се ронят ден подир ден,
но не потушават тъгата във мен.
Знам, че някога ще дойде мигът,
заедно душите ни ще се съберат -
две ще се влеят в едно
и едно ще остане завинаги то.
Така, ако Бог е написал,
животът ми ще придобие смисъл:
в къщичка на край света,
в стая обсипана от светлина,
нежно ще усещам в покоите
нейните устни на моите.
Няма значение къде ще съм,
знам само, че няма да е сън.
В планината, в гората, на плажа,
ще дойде денят, когато ще кажа:
тя не е там, на мрака напук,
тя не е там, тя е тук...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано се сбъдне желанието ти!Пожелавам ти го.
    Много ми хареса написаното.
  • Всичко е в желанието!Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....