Там е
тя е там, стои и ме чака,
сълзите се ронят ден подир ден,
но не потушават тъгата във мен.
Знам, че някога ще дойде мигът,
заедно душите ни ще се съберат -
две ще се влеят в едно
и едно ще остане завинаги то.
Така, ако Бог е написал,
животът ми ще придобие смисъл:
в къщичка на край света,
в стая обсипана от светлина,
нежно ще усещам в покоите
нейните устни на моите.
Няма значение къде ще съм,
знам само, че няма да е сън.
В планината, в гората, на плажа,
ще дойде денят, когато ще кажа:
тя не е там, на мрака напук,
тя не е там, тя е тук...
© Мартин All rights reserved.