Там, където...
Като шум от премигване
или удар от брадва,
любовта ни застига
и във нас се прокрадва...
и съвсем неумело,
ту насън, ту наяве
ни целува по челото
и звезда му поставя.
И почти неизбежно,
и почти слепешката
ще залитнем от нежност
и ще тръгнем нататък...
там, където душата ни
изведнъж се очиства
от прегръдки пресмятани
и пропукани истини...
там, където и днеска
(не от вчера прегърбена),
ревността бие трескаво
на сърцата ни тъпана...
там, където все още
безразсъдно преплетени,
след самотните нощи
ще изгреят ръцете ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
