Там, където...
Като шум от премигване
или удар от брадва,
любовта ни застига
и във нас се прокрадва...
и съвсем неумело,
ту насън, ту наяве
ни целува по челото
и звезда му поставя.
И почти неизбежно,
и почти слепешката
ще залитнем от нежност
и ще тръгнем нататък...
там, където душата ни
изведнъж се очиства
от прегръдки пресмятани
и пропукани истини...
там, където и днеска
(не от вчера прегърбена),
ревността бие трескаво
на сърцата ни тъпана...
там, където все още
безразсъдно преплетени,
след самотните нощи
ще изгреят ръцете ни...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
