24.11.2007 г., 11:28

Там, където

983 0 2

Ти си там, където нощта не ме докосва.
Ти си там, където дъждът свършва с дъга.
Ти си там, където обляна в тъга.
Чакам те, за да ти подаря
една красива сребърна сълза.
Там, където залезът сбогува се с луната,
там, където мислиш, че е края на Земята,
там, където океанът не е достатъчно могъщ
да изплаче с рева на вълните
болката от последното "Сбогом".
Там, където аз те чакам с тъжна усмивка и нежна прегръдка,
там на онзи морски бряг "Сълза".

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...