Ти си там, където нощта не ме докосва.
Ти си там, където дъждът свършва с дъга.
Ти си там, където обляна в тъга.
Чакам те, за да ти подаря
една красива сребърна сълза.
Там, където залезът сбогува се с луната,
там, където мислиш, че е края на Земята,
там, където океанът не е достатъчно могъщ
да изплаче с рева на вълните
болката от последното "Сбогом".
Там, където аз те чакам с тъжна усмивка и нежна прегръдка,
там на онзи морски бряг "Сълза".