Ти си там, където нощта не ме докосва.
Ти си там, където дъждът свършва с дъга.
Ти си там, където обляна в тъга.
Чакам те, за да ти подаря
една красива сребърна сълза.
Там, където залезът сбогува се с луната,
там, където мислиш, че е края на Земята,
там, където океанът не е достатъчно могъщ
да изплаче с рева на вълните
болката от последното "Сбогом".
Там, където аз те чакам с тъжна усмивка и нежна прегръдка,
там на онзи морски бряг "Сълза".
© Димана All rights reserved.
Поздравления!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
