25.03.2008 г., 16:02

Там, където...

1.3K 0 5

Пръстите ми нежно докoсват твоята душа и от мен се ражда светлина.

Новият живот облял е сивотата и са се родили цветове.

Нюансите на любовта те объркват в действителността.

Става сложна поезия, която те кара да напишеш всичко онова...

Заставаш пред огледалото и виждаш неподозиран образ.

Образа на Вечността, която ти никога не разбра.

Затова аз ще продължа да вървя сам без теб, но знам, ти ще си там.

Там, където никой случаен не стои...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...