Пръстите ми нежно докoсват твоята душа и от мен се ражда светлина.
Новият живот облял е сивотата и са се родили цветове.
Нюансите на любовта те объркват в действителността.
Става сложна поезия, която те кара да напишеш всичко онова...
Заставаш пред огледалото и виждаш неподозиран образ.
Образа на Вечността, която ти никога не разбра.
Затова аз ще продължа да вървя сам без теб, но знам, ти ще си там.
Там, където никой случаен не стои...