Пръстите ми нежно докoсват твоята душа и от мен се ражда светлина.
Новият живот облял е сивотата и са се родили цветове.
Нюансите на любовта те объркват в действителността.
Става сложна поезия, която те кара да напишеш всичко онова...
Заставаш пред огледалото и виждаш неподозиран образ.
Образа на Вечността, която ти никога не разбра.
Затова аз ще продължа да вървя сам без теб, но знам, ти ще си там.
Там, където никой случаен не стои...
© Бен Ар All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
