Сред мъгла – гъсто мляко, но синьо
плува есенен остров червен,
на мечтата – фрегата от диня,
ще премина смълчания ден.
И ще спра там, където е лято –
слънчев, морски, ухаещ екстаз,
със любов и поезия слято,
вплело вечност, минута и час.
© Милена Френкева Всички права запазени
Нека да е лято, Доче
Благодаря, Вале, опитвам се да си живея в любимия сезон
Свежо и вкусно, и щастливо да ти е, Дари