Там, където има ''нас''!
Преди да падне мрак и луната в сърп да се извие - ела при мен!
Ела под залеза смутен, да видиш как аз гола, боса бягам,
съблякла всяка от лъжите, отрекла всяка суета.
Че ти ме искаш друга - идеална, без вина.
А къде тогава аз да скрия същността?
Не плета аз вече паяжини красиви,
не говоря думи бледо сиви.
Не желая скулптора да бъда,
изваяна от твоята присъда!
Не чувам вече глухи крясъци сега,
не виждам цветни сенки без лица.
Във твоя свят оставям ''вас''.
Отивам в друг, във там, където има ''нас''.
И нека видя аз сълзата - бляскава, горчива. Прекалено тежка, ала справедлива.
Сълза, отронена за мен! Във моя чест, във моя ден!
Че, може би, разбрал си какво си имал и окрал...
Една съдба от чиста светлина, една съдба, превърнал в пустота.
Във твоя свят оставих ''вас''.
Отидох в друг, във там, където има ''нас''.
© Гихйх Фхлкйхо Всички права запазени