Там ли си...
Докато те няма
си измислям облаци
снежнобели пухкави и тъжни
тайничко навървям ги по пръстите
споменът по тях да се завърне...
в тиха ласка
в някакво докосване
в парещ дъх по устните
в тревога...
те валят по мен
но някак истински
искам да усетя...
а не мога...
... после си рисувам многоточия
в празните пространства
между думите
в някаква измислена мелодия
чувам те заглъхнал
върху струните...
и тогава почвам да нотирам –
всяка тишина
си има фраза...
толкова е тихо че от удари
в празен такт
сърцето си белязах...
там ли си...
след всички разстояния
може би е време да се върнеш
аз ще си измислям дотогава облаци
някъде в дъжда
да ме прегърнеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
