30.01.2014 г., 12:52

Там нейде

716 0 6

           След толкова години преход почти достигнахме отвъдното…

 

Там нейде –

отвъд ръба на света,

над облаците и мъглите,

където горди

реят се орлите,

е толкоз светло и лъчисто…

Там нейде,

в страната на мечтите,

не на земята,

а във висините…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Горчива истина... да търсим щастието си единствено в мечтите си...
    Поздрави!
  • Приемам го като духовно прозрение. Много ми хареса.
  • когато бяхме НРБ, казваха че смe на ръба. къде сме сега, едва ли повечето от нас знаят, но и представа си нямам какво ще правим като стигнем накъдето сме тръгнали. мечтатели - с лопата да ги ринеш, а няма кой да свърши необходимите неща. поставяш много въпроси с тези редове. дано ни огрее някой отговор. харесах, успех!
  • !!! ще прогледнем от мъглата, Роси...
    и това ще стане!
  • А ние все още сме в облаците и в мъглите! Харесах стихчето!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...