30.01.2014 г., 12:52 ч.

Там нейде 

  Поезия
524 0 6

           След толкова години преход почти достигнахме отвъдното…

 

Там нейде –

отвъд ръба на света,

над облаците и мъглите,

където горди

реят се орлите,

е толкоз светло и лъчисто…

Там нейде,

в страната на мечтите,

не на земята,

а във висините…

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Горчива истина... да търсим щастието си единствено в мечтите си...
    Поздрави!
  • Приемам го като духовно прозрение. Много ми хареса.
  • когато бяхме НРБ, казваха че смe на ръба. къде сме сега, едва ли повечето от нас знаят, но и представа си нямам какво ще правим като стигнем накъдето сме тръгнали. мечтатели - с лопата да ги ринеш, а няма кой да свърши необходимите неща. поставяш много въпроси с тези редове. дано ни огрее някой отговор. харесах, успех!
  • !!! ще прогледнем от мъглата, Роси...
    и това ще стане!
  • А ние все още сме в облаците и в мъглите! Харесах стихчето!
  • Фен съм на кратките форми и това ми хареса!
    Не само констатираш, но и споделяш посоката, в която трябва да вървим, за да излезем от този порочен кръг.
    Само духовното извисяване ще ни направи свободни и щастливи.
    Поздравления!
Предложения
: ??:??