30 ene 2014, 12:52

Там нейде 

  Poesía
568 0 6

           След толкова години преход почти достигнахме отвъдното…

 

Там нейде –

отвъд ръба на света,

над облаците и мъглите,

където горди

реят се орлите,

е толкоз светло и лъчисто…

Там нейде,

в страната на мечтите,

не на земята,

а във висините…

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Горчива истина... да търсим щастието си единствено в мечтите си...
    Поздрави!
  • Приемам го като духовно прозрение. Много ми хареса.
  • когато бяхме НРБ, казваха че смe на ръба. къде сме сега, едва ли повечето от нас знаят, но и представа си нямам какво ще правим като стигнем накъдето сме тръгнали. мечтатели - с лопата да ги ринеш, а няма кой да свърши необходимите неща. поставяш много въпроси с тези редове. дано ни огрее някой отговор. харесах, успех!
  • !!! ще прогледнем от мъглата, Роси...
    и това ще стане!
  • А ние все още сме в облаците и в мъглите! Харесах стихчето!
  • Фен съм на кратките форми и това ми хареса!
    Не само констатираш, но и споделяш посоката, в която трябва да вървим, за да излезем от този порочен кръг.
    Само духовното извисяване ще ни направи свободни и щастливи.
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??